GDPR няма да препъне големите технологични играчи, а ще ги направи по-силни
Добронамерените регулации като GDPR и директивата за авторското право в Европейския съюз (ЕС) вършат доста неща. Да отслабват огромните софтуерни компании не е измежду тях, написа в собствен разбор Quartz.
Правилата, основани, с цел да обуздаят властта на софтуерни колоси като Amazon, Гугъл и Фейсбук, в последно време намират основно място в новините. Първо беше GDPR, който наводни електронните ни пощи с имейли от разнообразни организации, които желаят разрешение за достъп до персоналната ни информация. По-рано този месец пък видяхме упоритостите на Европейски Съюз да наложи нови правила, свързани с авторското право, които могат фрапантно да трансформират протичащото се интернет.
За доста коментатори задачата на тези регулации е ясна - да лимитират силата и облагата на огромните корпорации. Промените, засягащи авторското право, които по този начин и не бяха признати, разказват в задачите си една, която гласи: възстановяване “позицията за водене на договаряния ” на европейските основатели на наличие. Въпреки че не се показва против кого тъкмо са изправени европейските основатели на наличие, подтекстът е явен: огромните американски компании.
Вместо в действителност да заплашат софтуерните колоси по логичен метод, тези политики могат да усложнят развиването на дребните организации. Въпреки че тези нови правила ще донесат по-голяма отбрана на данните на потребителите, те могат да допринесат за несъответствието на силите, който към този момент виждаме в софтуерния бранш. Това е по този начин, тъй като регулациите, основани да лимитират въздействието на огромните софтуерни компании, постоянно свеждат до най-малко опасността от конкуренция, което прави пазарната им позиция по-голяма.
Въпреки че GDPR към този момент влезе в действие, новопредложената инструкция на Европейски Съюз за авторското право по този начин и не съумя да премине вота в Народното събрание. Сегашните закони в региона в Европейския съюз са от 2001 година, доста преди взрива в софтуерния бранш и модерните обществени мрежи. Макар че има смисъл в обновяването на законодателната база, с цел да се отразят динамичностите в новата стопанска система, скорошните регулаторни оферти не просто ще обиден американските софтуерни компании, само че и европейските медийни организации, на които целят да оказват помощ.
Като съответен образец по какъв начин това би се случило, дано помислим кое е най-абсурдното предложение в директивата: нова политика, която ще изисква платформите, на които се публикуват хиперлинкове, да заплащат за позволението да насочват към трети страни (уебсайтове). Според някои отчети Гугъл и Фейсбук са виновни за към 75% от препращащия трафик към онлайн медии. Тези данни ясно демонстрират, че медиите се нуждаят изключително мощно от софтуерните колоси.
Регулаторите считат, че софтуерните платформи ще изберат да платят тези такси, вместо просто да забранят линковете към скъпите медии, а това освен алармира за готовността на законодателите да одобряват едни недобри политики в името на “битката с огромните софтуерни компании ”, само че и че нямат никаква концепция какво вършат тези играчи в самия развой, сочи още анализът на Quartz.
Ако европейците бяха толкоз смели да изискват софтуерните платформи да подписват покупко-продажби с медиите, единствено с цел да поставят линкове към тях, тогава Гугъл и Фейсбук щяха да са единствените компании, които са задоволително огромни, че да си разрешат сходни разноски. Това значи, че клишираните недоволства, че Фейсбук и Гугъл “контролират интернет ”, ще се трансфорат в действителност, а не просто в хипербола. Включването на сходно предложение демонстрира фундаментално недоумение за това по какъв начин действат пазарните сили в интернет ерата.
Много от признатите или обсъжданите закони в Европа фрапантно увеличачват разноските, нужни за ръководството на една софтуерна компания. В това число влизат “Правото на пояснение ” при GDPR и “правото на заличаване ”, всяко от които изисква фирмите да основават нови системи и процеси, с цел да ръководят обособените поръчки за персонални данни. В резултат множеството дребни и междинни софтуерни компании ще имат още по-малко преимущество, в сравнение с към този момент имат.
Ако се съгласим, че възбраната на мемета е неприятна концепция, какво друго може да направи регулаторът? Важен урок от предходни ери на софтуерна нервност е, че регулаторите не повалят огромните компании. По-скоро тази роля извършва идната вълна от новаторски компании, които просто вършат старите играчи остарели.
По публикацията работи: Елена Кирилова
Правилата, основани, с цел да обуздаят властта на софтуерни колоси като Amazon, Гугъл и Фейсбук, в последно време намират основно място в новините. Първо беше GDPR, който наводни електронните ни пощи с имейли от разнообразни организации, които желаят разрешение за достъп до персоналната ни информация. По-рано този месец пък видяхме упоритостите на Европейски Съюз да наложи нови правила, свързани с авторското право, които могат фрапантно да трансформират протичащото се интернет.
За доста коментатори задачата на тези регулации е ясна - да лимитират силата и облагата на огромните корпорации. Промените, засягащи авторското право, които по този начин и не бяха признати, разказват в задачите си една, която гласи: възстановяване “позицията за водене на договаряния ” на европейските основатели на наличие. Въпреки че не се показва против кого тъкмо са изправени европейските основатели на наличие, подтекстът е явен: огромните американски компании.
Вместо в действителност да заплашат софтуерните колоси по логичен метод, тези политики могат да усложнят развиването на дребните организации. Въпреки че тези нови правила ще донесат по-голяма отбрана на данните на потребителите, те могат да допринесат за несъответствието на силите, който към този момент виждаме в софтуерния бранш. Това е по този начин, тъй като регулациите, основани да лимитират въздействието на огромните софтуерни компании, постоянно свеждат до най-малко опасността от конкуренция, което прави пазарната им позиция по-голяма.
Въпреки че GDPR към този момент влезе в действие, новопредложената инструкция на Европейски Съюз за авторското право по този начин и не съумя да премине вота в Народното събрание. Сегашните закони в региона в Европейския съюз са от 2001 година, доста преди взрива в софтуерния бранш и модерните обществени мрежи. Макар че има смисъл в обновяването на законодателната база, с цел да се отразят динамичностите в новата стопанска система, скорошните регулаторни оферти не просто ще обиден американските софтуерни компании, само че и европейските медийни организации, на които целят да оказват помощ.
Като съответен образец по какъв начин това би се случило, дано помислим кое е най-абсурдното предложение в директивата: нова политика, която ще изисква платформите, на които се публикуват хиперлинкове, да заплащат за позволението да насочват към трети страни (уебсайтове). Според някои отчети Гугъл и Фейсбук са виновни за към 75% от препращащия трафик към онлайн медии. Тези данни ясно демонстрират, че медиите се нуждаят изключително мощно от софтуерните колоси.
Регулаторите считат, че софтуерните платформи ще изберат да платят тези такси, вместо просто да забранят линковете към скъпите медии, а това освен алармира за готовността на законодателите да одобряват едни недобри политики в името на “битката с огромните софтуерни компании ”, само че и че нямат никаква концепция какво вършат тези играчи в самия развой, сочи още анализът на Quartz.
Ако европейците бяха толкоз смели да изискват софтуерните платформи да подписват покупко-продажби с медиите, единствено с цел да поставят линкове към тях, тогава Гугъл и Фейсбук щяха да са единствените компании, които са задоволително огромни, че да си разрешат сходни разноски. Това значи, че клишираните недоволства, че Фейсбук и Гугъл “контролират интернет ”, ще се трансфорат в действителност, а не просто в хипербола. Включването на сходно предложение демонстрира фундаментално недоумение за това по какъв начин действат пазарните сили в интернет ерата.
Много от признатите или обсъжданите закони в Европа фрапантно увеличачват разноските, нужни за ръководството на една софтуерна компания. В това число влизат “Правото на пояснение ” при GDPR и “правото на заличаване ”, всяко от които изисква фирмите да основават нови системи и процеси, с цел да ръководят обособените поръчки за персонални данни. В резултат множеството дребни и междинни софтуерни компании ще имат още по-малко преимущество, в сравнение с към този момент имат.
Ако се съгласим, че възбраната на мемета е неприятна концепция, какво друго може да направи регулаторът? Важен урок от предходни ери на софтуерна нервност е, че регулаторите не повалят огромните компании. По-скоро тази роля извършва идната вълна от новаторски компании, които просто вършат старите играчи остарели.
По публикацията работи: Елена Кирилова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ